Остеопатията като път към цялостност.

Остеопатичният подход в работата с тялото е чрез мека и нежна, мануална техника основана на разбирането, че тялото има нужда да бъде чуто и разбрано, за да преработи своите травми.

Остеопатът слуша тялото с ръцете и вниманието си и създава условия за освобождаване. Такова освобождаване може да се постигне на фасциално, мускулно, костно и висцерално ниво, в зависимост от това, къде се намират блокажите. 

Този подход води до баланс и възстановяване на целостта , чрез възстановяване на връзката между нервната система и телесните структури.

При работа с лицевите структури - мускули, фасция, лицев череп ние отработваме и емоционалната енергия натрупана в тях. 

При работа с Блуждаещият нерв ( нервус вагус ) ние повлияваме положително работата на парасимпатиковата нервна система, която отговаря за за функциите в състояние на покой, като забавя сърдечния ритъм и стимулира храносмилането. Извеждаме тялото от състоянието на стрес и по този начин и улесняваме преработката на травматичното преживяване.

Моят учител в Остеопатията - д-р Ерохов казва:

" Остеопатията от своето начало стъпва върху философията на цялостността. Андрю Тейлър Стил, основателят на остеопатията, казва:

„Човекът е единство от тяло, ум и дух.“

Когато една част страда — страдат и останалите. Когато една се излекува — останалите започват да се възстановяват.

В остеопатичната практика това се изразява чрез:

• работа с тялото като едно общо поле на напрежение и движение;

• фокус върху причините, а не само върху симптомите;

• възстановяване на изгубената подвижност — физическа и енергийна;

• създаване на условия, при които тялото си спомня естествената си способност за саморегулация.

⸻

Цялостността не е цел, а процес.

В остеопатичната сесия не „ремонтираме тялото“ като машина. Връщаме се назад във времето, за да открием кога човекът е загубил връзка със себе си, с усещането за опора, сигурност, вътрешно „Аз съм“.

Понякога болката не идва от физическа травма, а от неизказано чувство, забравена обида или преживяна тъга. Тялото поема този товар и го пази в тъканите, стойката, дишането. Остеопатът помага на тялото да заговори, да изрази онова, което е било потиснато. Това е и началото на вътрешното изцеление.